Коцето много обичаше да кара колело. Единият ден отиваше при Борко и казваше:
- Борко, утре мама ще купи шоколадови бонбони. Половината са за теб, ако ми дадеш да покарам твоето колело.
Борко се съгласяваше. На другия ден Коцето отиваше при Петьо.
- Петьо, утре мама ще прави баница. Ще ти донеса едно парче, ако ми дадеш да покарам твоето колело.
И така всеки ден. Но обещанията си той не изпълняваше, пък и никой не смееше да настоява, защото Коцето имаше здрави юмруци.
В техния блок дойде да живее Здравко. Още първия ден той излезе с колелото си. Коцето веднага се упъти към него.
- Дай ми да покарам твоето колело. Утре ще ти донеса футбол. Вуйчо ми го донесе от Германия.
- Защо утре? - учуди се Здравко. - Свали го сега.
- Тай е прибран. Като си дойде татко, ще ми го даде и утре ще ти го донеса.
- Тогава утре ще ти дам да покараш.
Коцето разбра, че няма да получи лесно колелото и донесе футлола. Здравко го взе и започна да рита с момчета. Коцето направи едно кръгче и ядосан отиде при Здравко.
- Аз само на теб дадох футбола, а ти...
- Че какво да правя сам с него – тросна се Коцето. - Защо не поритаме заедно?
- Трябва да се прибирам. Утре.
На другия ден момчетата ритаха гумена топка, но тя падна през отворения прозорец в едно мазе.
- Коце, донеси твоя футбол – помоли го Здравко.
- Моя ли? - учуди се Коцето. - Той е прибран. Като си дойде татко, ще му го поискам...
- Знаем го твоето утре. То никога не идва. Не искаме да играем с теб – развикаха се момчетата.
Как му се искаше на Коцето да им стовари по един юмрук. Само че не смееше. Те бяха много. Но утре... утре той наистина ще трябва да изнесе своя футбол, за да го приемат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар