петък, 24 септември 2010 г.

Иво и феята





Иво седеше тъжно на тревата. Край него лежеше захвърлен сак за пеперуди. Той усети, че някой се приближава. Вдигна тъжните си очи и щом видя сините воали, се досети коя е. Беше Феята, онази приказна Фея, облечена в синьо, която не веднъж беше сънувал и която можеше да прави чудеса. И тя беше пред него.

- Можеш ли да ми върнеш пеперудата? Най-прекрасната пеперуда на света. Играехме си с нея. На нея й харесваше. Тя размахваше крилца и танцуваше за мен. Не, не се заблуждавам. Танцуваше за мен, защото й беше приятно да сме заедно… А после отлетя…

- И ти затова си толкова тъжен, нали? – попита с разбиране Феята.

- Да. Не разбирам какво стана. Толкова я обичах. Как може да ме остави!

- Но тя е пеперуда. Отлетяла е да си гледа пеперудешките работи.

- Ние се разбирахме. Беше ни хубаво заедно. Как може да си отиде? Как може да ме остави? Само исках да е до мен. Да сме заедно. Да й се радвам.

- Но тя иска свободно да си лети. Нали е пеперуда. Опитай се да си на нейно място. Ами ако тя настояваше ти да отлетиш с нея?

- Но аз не мога да летя. Тя знае това.

- И ти знаеш, че тя е пеперуда, но не приемаш, че си има свой начин на живот.

- Но… беше толкова за малко с мен… Не можах да й се нарадвам. Така ми се искаше да я занеса в къщи. Всички да я видят.

- Искаше да я уловиш със сака?

- Нищо лошо нямаше да й направя. Исках само да е до мен и да се обичаме… Сигурно я уплаших.

- Не се обвинявай. Тя е просто пеперуда и иска да лети.

- Моля те, Фейо, направи вълшебство. Върни ми пеперудата.

- И да можех, не бих го направила. Никой няма право да взима решение вместо нея за нейния живот. Не мога да я върна против волята й. Знам, че много я обичаш, знам, че би направил всичко за нея, но можеш ли да я оставиш свободно да си лети и да си гледа пеперудешкия живот?

- Искам да е с мен.

- А тя иска своя си живот.

Но сърцето на Иво беше изпълнено с толкова мъка и копнеж, че нямаше място за разбиране на пеперудешките проблеми. Тръшкаше се на тревата и си искаше пеперудата.

- Какво да направя, та да ми върнеш пеперудата?

- Разкажи ми за нея. Как летеше? Как общувахте? За какво си говорехте?

Феята знаеше, че като разказва и разказва за своята хвърковата приятелка, момчето лека полека ще попълни празнотата от раздялата. Той ще запази прекрасния спомен за общуването с пеперудата, а също ще успее да разбере нейните мечти и начин на живот.

Иво разказваше за своето приключение с приятелката си, а часовете минаваха. Феята каза:

 - Ще те оставя за малко, за да свърша нещо важно.

 Когато се върна, Феята завари момчето да се търкаля с плач по тревата и да нарежда:

- Защо, Фейо, защо и ти ме остави… Нали щеше да ми върнеш пеперудата… Всички ме изоставят… И Феята не ме обича…

- Обичам те! Тук съм! Искам да ти помогна да се справиш с мъката си.

- Искам си пеперудата! – поглези се Иво, който вече не беше наясно за кого тъжеше повече – за пеперудата или за Феята. – Какво да направя за теб, за да направиш вълшебството?

Феята знаеше, че момчето вече се е привързало към нея. Освен това беше започнал да разчита не на себе си, а на чужда помощ. Май нищо не можеше да направи, освен да го остави да изживее мъката си само, да страда за известно време и да порасне.

- Просто стани и се заеми с твоите си момчешки работи. Нямаш ли уроци? Нямаш ли домашни? Ще дойда пак при теб! Трябва да се справиш сам с мъката си.

И тя си отиде. Момчето не можеше да повярва. Как може Фея да постъпва така? Нищо не направи! Никакво вълшебство! И отгоре на това го изостави! Той плачеше, риташе, тръскаше се на тревата, удряше с юмруци по земята до изтощение. Накрая се отпусна изнемощял. Затвори очи и усети, че в него не беше останала и капка тъга. Всичко беше изстрадано. Беше му някак празно отвътре. А после в съзнанието му се мернаха красивата пеперуда, феята… Като сън. Хубав сън. Стана му някак ведро. Отвори очи. Небето все още се синееше, слънцето не беше залязло. Беше съвсем тихо. Той стана и се почувства по-голям, изпълнен със някакви нови сили. Досети се, че има да учи и се запъти към къщи. А по пътечката, която излизаше от горичката на парка, вървеше неговата съученичка Фани. Той не я обичаше много, защото беше зубрачка, но сега му се видя по-различна.

- Здравей – извика звънливо момичето. – Научи ли таблицата за умножение по три?

- Ами… – смънка момчето.

- Знаеш ли на мен ми е трудно да запомня три по девет.

- А, това е много лесно! Три по десет е трийсет. Трийсет без три е 27.

- Я виж ти, как го измисли! – възхити се момичето.

Момчето се почувства много поласкано и гордо.

- Хайде да се изпитваме – предложи той и двамата седнаха на тревата и започваха да се препитват. Беше по-забавно и от игра.

Измина лятото и момчето разказа на своята приятелка за мечта си и за синята Фея. Каза й също, че всъщност самата Фани е неговата сбъдната мечта – с нея може да си говора за всичко – и за футбол, и за уроци, и за филми…

Момичето стана неспокойно, тя се огледа и първа я видя – синята Фея отдалече им махаше с ръка.

- Фейо, щастлив съм да те видя пак - викна момчето.- Благодаря за урока, който ми даде. Пораснах, имам си прекрасна приятелка и истински момчешки живот.

Феята се усмихна щастливо и изчезна така, както се беше появила.


Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2010/09/23/ivo-i-feiata.609977

Няма коментари: