Нури беше една много добра костенурка. Умееше да разбере проблемите на приятелите си и те често й гостуваха, за да се оплачат и изразят гняв, яд, мъка, болка и какво ли не...
Те идваха ядосани, разтревожени или просто тъжни, намираха разбиране и подкрепа и си тръгваха весели и светнали. Костенурката събираше техните ядове и болки в една торбичка, скрита в черупката й, и когато останеше сама, се захващаше за работа. Изсипваше сиво-черното съдържание на торбичката в едно корито, после отваряше устата си и от там заедно с дъха си изпращаше любов на малки порции. Разбъркваше лошите емоции с любовта и те изсветляваха, изсветляваха и накрая се превръщаха в чудни създания на любовта. Тогава Нури сипваше вода в коритото, тя ставаше лъчиста и с нея поливаше дърветата и цветята. От това гората беше свежа и благоуханна.
От време на време някой се сещаше да покани костенурката на сватба или просто на парти, но Нури беше заета или с проблемите на някой, или с преобразяването на лошите емоции. Всички свикнаха с това и спряха да я канят на веселби. Но имаше ли някой мъка, тичаше при нея да се оплаче и разтовари. Накрая започнаха да идват и за най-дребния проблем. Торбичката с лоши емоции набъбваше и работата на добрата костенурка ставаше все повече.
Дойде заекът и започна да се оплаква:
- Имам проблем. Много съм разтревожен: Ще имам гостенка. В магазина има соленки и сладки. Не мога да избера какво да купя за черпнята. Ай, ай!
Нури прецени, че това не е никакъв проблем и заекът се глези, но нали е приятел, прибра тревожността му в торбичката.
- Хайде сега си представи сладките и соленките. Какво е най-добре да купиш?
Вече спокоен, заекът изведнъж видя вярното решение и весело и каза:
- Ще купя и от двете по малко! И гостенката ми ще бъде доволна. Ех, хубаво е при теб. Винаги ми идват умни идеи.
Заекът си допи сока, с който го почерпи домакинята, и хукна към магазина.
Дойде катеричката с малкото си.
- Катеричето ми падна от един клон. Не може да тича, не може да пристъпя дори...
Нури прибра притеснението й в торбичката.
- Спокойно, спокойно. Ето ви по едно сокче, да се почерпите.
Катеричката се успокои и делово каза:
- Знаеш ли, най-добре е да побързам и да заведа катеричето при горския доктор.
- Правилно ти е решението, мила. Ако е счупено крачето му, докторът ще го гипсира и бързо ще му мине.
Тръгна си катеричката. Дойде Вълчо.
- Моята жена пак не е вкъщи. Къде ли е? Ауу! Да знаеш как съм ядосан. Ауу!
Нури прибра яда му в торбичката, но Вълчо носеше и страх в себе си.
- Страх ме е, добра ми Нури, страх ме е, че може да ме е зарязала. Ауу!
Костенурката прибра и страха в торбичката.
- Спокойно, Вълчо! Пие си някъде кафенцето, ще се прибере! Ето кафенце и за теб!
- С кого ли го пие? Само да си е намерила друг! Ще му изкъртя зъбите!
И Вълчо се закани злобно, показвайки силния си юмрук. Нури прибра вълчовото озлобление в торбичката, а той сладко сръбна от чашата.
- Пък на мен ми се понапълни торбичката – изпъшка костенурката.
Вълчо обаче не се интересуваше от нейните проблеми, допи си кафето и си тръгна.
Пристигна Ежко.
- Да знаеш какъв проблем имам с твоя приятел Мечока. Пуснал си е силно музика и ми пречи на следобедната дрямка. Я, ела да се справиш с него!
- Е, миличък, аз прибирам в торбата лошите ви емоции, но не мога да сложа Мечока в нея - засмя се Нури. - О, виж по пътечката идва Катеричката. Детето й е с гипсиран крак. Пак е огрижена милата.
- Бе, ти на тая никаквица ли съчувстваш! Тя е вятърничава и несериозна. Що не си е пазила детето?
В гласът му имаше обида, ревност и гняв. В това време в дворчето влезе Катеричката с малкото си на ръце.
- Много съм притеснена, дали ще оздравее детето ми, дали ще зарасне както трябва счупеното, дали ще може пак да скача катеричето ми?
Нури отвори торбичката да прибере лошите емоции на своите гости, но Ежко я изненада като ядосано се развика на Катеричката:
- Каква майка си ти? Безотговорна! Защо не си пазиш детето? Защо идваш да безпокоиш костенурката за щяло и нещяло?!
- То си играеше, както си играят всички деца. Ти да не искаш вкъщи да го затворя? И ако искаш да знаеш, моят проблем е по-важен от твоя. И ти си този, който повече притеснява Нури, защото я караш да ходи да се справя с грамадния Мечок, дето може да я смачка с лапа. Какъв приятел си, а? Нахалник такъв!
Нури пъхаше едно след друго лошите емоции в торбата, но страстите на нейните гости така се разгорещиха, че торбата й се препълни и черупката й се пропука. Като чуха това Ежко и Катеричката се уплашиха и хукнаха през глава към къщите си.
Дойде Лисицата да се оплаква от лошо ушитата рокля.
- Имам проблем, Лиске, пропука ми се черупката.
- Аа, така ли, ще дойда друг път, Нури!
Пристигна Мечока.
- Имам проблем, Мечо, пропука ми се черупката.
- Хайде сега, проблем! Ти нямаш проблеми.
- Имам, Мечо, черупката ми се пропука.
- Ха, черупка не боли. Ти просто не искаш да помагаш и хитруваш. И това ми било приятелка!
Разчу се в гората, че Нури не е добре, но понеже всички се бяха отучили да съчувстват, никой не идваше при нея.
Долетя обаче Пчеличката.
- Милата ми Нури! Какво са ти сторили? Ей сега ще те намажа с мехлем и ще ти мине.
- Не ме боли черупката, а торбичката е препълнена с лошотии. От тях боли.
Пчеличката донесе коритото и помогна на нещастната костенурка да изсипят лошите емоции.
- Казвай сега какво се прави по-нататък.
- Сега аз трябва да вдъхна любов, но не мога. Животните ме обидиха. Само добрини правя, а виж как постъпиха с мен!
- Ще опитам аз да дам от своята любов.
Но пчеличката беше малка, за да неутрализира толкова много лоши емоции, затова повика приятелките си от кошера.
Те се хванаха за ръце и излъчиха любов. Чернилката в коритото започна да изсветлява. Стана чиста и лъчиста, защото любовта преобразява всяка злина.
Олекна й на Нури. Просветнаха очите й.
- Само вие дойдохте да ми помогнете. Само вие, които никога не сте идвали при мен с болките и черните си мисли! Нима нямате проблеми, нима не ви нападат лоши емоции?
- Как да нямаме! - каза пчеличката Чели, която първа долетя. И ние сме като всички, само че умеем да се разбираме една друга и да си помагаме, пък и всяка от нас може да се освободи от дребни ядове. А знаеш ли кой е виновен за твоето нещастие?
- Кой?
- Ти самата!
- Как така? Само добрини правя! Прибирам лошите емоции на горските животни, преобразявам ги. Заради моята любов гората е свежа и всички живеят весело и спокойно.
- Но така ги правиш прекалено зависими от себе си. Ами ако теб те няма? Хайде да видим какво ще стане, когато ти откажеш да им помагаш? Аз ще остана при теб.
Другите пчелички тръгнаха по своята си работа да събират прашец и нектар от цветята. Чели кацна на близкото глухарче и двете с костенурката зачакаха.
Сега торбичката беше празна и пукнатината на черупката се прибра, а от мехлема бързо зарасна.
Докато Нури боледуваше, в гората се бяха случили много неща. Лиса, която беше ядосана заради лошо ушитата рокля, отиде и се скара с магазинера Ежко, Ежко се скара с Мечо заради силната музика, Мечо се опита да го стъпче с лапа, но се набоде и започна да реве по мечешки. Бухльо долетя да види какво става, а след него тичаше катеричката и се сърдеше, че трябва първо катеричето да прегледа. Вълчо гонеше Зайо, че черпил жена му със сладкиши и кафе, а Зайо беше бесен, че не са пресни сладкишите. Горските обитатели се събраха на голямата поляна. Всички бяха сърдити и гневни, викаха с всички сили и вдигаха невъобразима врява.
- Тишина! - надвика ги Бухльо. - Къде е костенурката с нейната вълшебна торба?
Всички утихнаха. Да, само костенурката можеше да помогне като прибере гнева и яда им. И тръгнаха към нея.
Нури се беше скрила в черупката си. Като видяха, че корубата й е здрава, горските обитатели насочиха гневните си стрели към нея.
- Ти ни лъжеш, че си болна!
- Ти си предателка!
- Ти не искаш да помагаш на приятелите си!
- Ние идвахме при теб, за да те уважим, бъбрихме си с теб, за да не скучаеш, а ти с какво ни се отблагодаряваш?
Водени от яростта си, те се нахвърлиха върху й и кой знае какво щеше да се случи, ако не се беше намесила пчеличката. Тя започна да жужи пред очите им, да парва езиците им и да ги дразни, а побеснелите животни направо освирепяха и започнаха да я преследват. И понеже яростта понякога е заразна, то и пчеличката се поддаде и всеки момент щеше да ужили някой. Костенурката знаеше, че забие ли жилото си някоя пчеличка, умира. Затова бързо извади торбичката си и започна да събира необузданите лоши емоции на озверелите животни. Настана тишина, макар че ушите на всички още бучаха.
Нури повдигна торбичката.
- Вижте! Тук са вашите лоши необуздани емоции – гняв, ярост, яд, раздразнение...
Тя отвори торбичката и я обърна над коритото. От нея се подадоха и изпопадаха черни и черносиви безформени и грозни създания.
Бяха озъбени или с разкривени зловещи усмивки. Нури им изпращаше любов с дъха си и затова те покорно лягаха в коритото. Тя продължаваше да ги обгръща с любов и те ставаха все по светли, лицата им ставаха приветливи, появиха се нежни усмивки. От дъха на Нури те се преобразяваха в чудни ефирни и лъчисти създания с нежни сини, розови, зелени и жълти цветове. Понесоха се из въздуха, а гледната беше истинско вълшебство.
- Видяхте ли какво направи любовта с вашите лоши емоции? Искате ли и вие да се справяте така с тях?
- Искаме, искаме!
Нури грабна една ножица и наряза торбичката си на малки парченца.
- Ай, ай, ай, какво прави тя? Какво ще стане сега?
Нури сгъна едно парче, духна на пръстите си и с тях притисна и слепи двата му края. Така се получи първата малка торбичка.
Всеки от вас ще получи по една такава малка торбичка. Щом усети гняв, яд, мъка, болка или нещо друго, веднага я отворете и напъхайте лошата емоция в нея. Ще усетите успокоение, а после поемете дълбоко въздух и го издишайте в торбичката, заедно с любовта, която ще изпратите. Ако не успеете, обърнете се за помощ към съседа, ако емоцията е прекалено силна, тогава елате при мен. И ще видите как в гората отново ще се живее спокойно и щастливо. Ще станем като пчеличките, които се обичат и си помагат.
Зарадваха се животните и се наредиха на опашка да си получат торбичките.
Пчеличката Чели им махна с ръка за довиждане и отиде да си гледа пчелните работи.
Оттогава горските животни заживяха дружно и щастливо. Костенурката вече имаше повече време и не отказваше да ходи по веселби.
Линк към тази публикация
