вторник, 14 юни 2011 г.

Феички-близначки




Когато се родиха двете момиченца, бяха съвсем еднакви с едно малко изключение – долу под дясното ушенце едното бебе имаше малка бенка. Тя беше толкова малка, че само баба й я забеляза и много се притесни, защото според нея феите трябва да са съвършени.


Когато дойде време да отидат във фейското училище, вкъщи ги посети една учителка. Бабата се разтревожи, привика настрани учителката и започна тихо да й обяснява нещо. Малката феичка беше наблизо и чу разговора.


- Едното дете има бенка под дясното ушенце. Неприятно е наистина за една фея, но момиченцето е умно будно и талантливо. Моля ви, не казвайте на никого за този дефект. Нека расте безгрижно.


- Всичко ще бъде наред. Когато дойде времето, ще решим проблема. Засега ще мълчим.


Феичката изтича до огледалото и внимателно се загледа в кожата около дясното ухо. Да, там долу под ушето имаше малко кафяво петънце. Съвсем малко, чак не се забелязваше, но на феичката й се стори, че расте и се вижда все повече. Значи тя е различната, тя е белязаната. Баба й каза, че има дефект. Каква ужасна тайна. Боже мой, какво ли я чака? А с всеки изминал ден бенката й изглеждаше все по-голяма и загрозяваща.

Феичките прекарваха в училището цели три месеца без да се връщат вкъщи. През това време близначката без бенка се учеше добре, имаше приятелки, а сестричката с бенка си оставаше все по-често в стаята, разглеждаше бенката в огледалото, не можеше да се съсредоточава и изоставаше в уроците.

„Ето, аз не само съм грозна, но и глупава – мислеше феичката с бенка. Как ще правя вълшебства и ще помагам на хората?“ Ден след ден тя се отчайваше все повече. Хващаше малката учебна пръчица, допираше я до тъмното петънце, но вълшебство не ставаше. Накрая се намрази, защото смяташе, че е грозна, бездарна и излишна. Тя започна за ходи приведена, вперила очи пред краката си, срамуваше се да погледне другите в очите, страхуваше се, че ще разберат тайната й.

Сестричката й всеки път я канеше да излизат на игра в свободното време, но феичката с бенка намираше повод да отказва. Доброто и жизнерадостно момиче помагаше на своята близначка в домашните, но един ден поиска настойчиво от нея сподели мъката си.

- Нали виждаш, погрознявам, не се справям с домашните. Какви вълшебства ще правя?

- Та ние сме еднакви. Ако ти си грозна, то и аз съм такава.

Все пак феичката без бенка помоли дружките си да обърнат по-голямо внимание на сестра й, да я хвалят и поощряват за всеки успех, да говорят за красотата й. Момиченцето обаче не вярваше на никой и се затвори още повече в себе си.

- Не го правите както трябва, не сте искрени, трябва да я разбирате, трябва да я обичате... - сърдеше се близначката без бенка на своите приятелки.

Един ден феичката без бенка от вратата чу викове.

- Мразя те, мразя те, мразя те... Грозна, бездарна и излишна...

- Кого мразиш?

- Себе си мразя – разплака се превитата близначка.

- Значи мразиш и другите, значи мразиш и мен...

- Защо да те мразя? Ти си прекрасна.

Жизнерадостната фея дръпна сестра си и двете се изправиха пред огледалото. Занемяха от гледката. Наистина имаха голяма разлика, вече не си приличаха. Едната беше изправена, румена, със светнало от усмивка лице и грееше като слънце, а другата - леко приведена, сивееща, с посърнало лице.

- Омразата те прави грозна и безжизнена. Ти си фея. Как така мразиш?

- Аз само себе си мразя – опита да се защити погрознялата феичка.

- Който не обича себе си, не може да обича истински и друг. Както при хората, така и при нас.

В това време в стаята на момичетата влезе учителката, която знаеше тайната.

- Ела с мен. Трябва да поговорим – каза тя на близначката с бенка.

Докато вървяха по коридора, нещастното момиче си мислеше, че ще я върнат вкъщи. Когато влязоха в кабинета по вълшебства, тя с надежда изгледа закачените по стената какви ли не вълшебни пръчки. Не като техните учебни пръчици, а големи и вероятно много мощни.

- Зная твоята тайна, мила – каза учителката. - Зная, че мразиш бенката си и най-вече себе си заради нея.

Момичето беше стъписано и гледаше с широко отворени очи без да мига.

- И много ти се иска с вълшебство да решим проблема.

- Да – отрони феичката.

- Иска ти се да грабна някоя пръчка и мигновено да премахна бенката.

- Да!

- Знаеш ли, защо твоята вълшебна пръчица не може са ти помогне?

- Защо?

- Защото вълшебните пръчки само усилват любовта на феите. Колкото повече обич има в една фея, толкова по-силна е пръчката й. Ти обичаш ли твоята бенка?

- Не! Мразя я!

- Значи зареждаш пръчицата си с омраза. Вместо да ставаш по-хубава, погрозняваш, бенката става по-тъмна и по-голяма.

- Какво да правя сега?

- Твоята бенчица беше толкова малка, че само баба ти знаеше за нея. Никой друг не я беше забелязал. Докато не знаеше за нея, ти растеше хубава, жизнерадостна, талантлива и щастлива.

- А когато подслушах вашия разговор с баба, се уплаших, намразих бенката, намразих себе си и започнах да погрознявам.

- Да, омразата руши отвътре, не бенката.

- Но нали баба каза, че това е дефект за една фея.

- Така се е смятало в миналото. Сега се знае, че всяко нещо си има своята красота и става още по-красиво, когато е обичано.

- Но нали и мен ме обичаха – сестра ми, приятелките...

- Но ти не се обичаше. Мразеше се и се затваряше. Така не допускаше любовта на другите, не я усещаше и си оставаше с омразата. А омразата руши.

Момиченцето се разплака. Значи не бенката беше виновна, а омразата й към бенката. Какво ще стане сега?

- Погледни се в огледалото.

Момиченцето не повярва на очите си. Отсреща я гледаше една красива феичка с нежна усмивка. Тя повдигна буйните си руси коси и се загледа в бенчицата. Сгушена под обичката на ухото, тя придаваше някакъв особен чар на близначката, някаква неповторимост.

- Това огледало е заредено с моята любов, затова се виждаш такава, каквато си отвътре, каквато ще изглеждаш след като се приемеш и обикнеш. Любовта е най-голямото вълшебство, най-мощната преобразяваща сила.

- Да се обикна ли? - изненада се детето.

-Да, естествено. Ти си много важна феичка и ще станеш прекрасна фея.

- Тогава и хората ще ме обичат, нали?

- Тези, които имат любов в сърцето си, ще те обичат. Тези, които нямат, най-вероятно няма да те забележат. Това не значи, че са по-незначителни. Те просто имат нужда от помощ да отворят сърцата си. А ти нали затова ще бъдеш тяхната фея – да ги научиш на най-голямото вълшебство – любовта.

Феичката сякаш не стъпваше по пода. Влезе грейнала в стаята, където я чакаше сестра й. Двете се прегърнаха щастливи. После се погледнаха в огледалото. Отново си приличаха като две капки вода. Любовта извираше от сърцата им и ги правеше красиви.


Линк към тази публикация:




17 коментара:

ранни записвания Кушадъсъ каза...

много хубава приказка, мерски че я споделихте тука, много поздрави

hel каза...

Аз също много благодаря, че се отбихте и споделихте!

онлайн супермаркет каза...

Прекрасен разказ! Красотата наистина идва от вътре, а любовта е най-голямото вълшебство :) Първо трябва да се научим да обичаме и приемаме себе си такива каквито сме, тогава ще дойде и любовта към света и всички. И един много ценен урок от разказа е, че колкото повече се взираме в малките дефекти толкова по-големи стават те, защото хващат цялото ни внимание!

Новини каза...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

hel каза...

онлайн супермаркет
Благодаря за разбирането и чудесното допълнение!

Новини
Благодаря! Старая се да продължавам в същия дух.:))

07 март 2012, 02:47

Екскурзии Венеция каза...

Пишеш великолепно! Дъщеря ми е възхитена от разказа (на 6 години е и много обича приказки) и мекара всяка вечер да й го чета. Незнам как не й омръзна :)Това, което ме радва обаче е че стигна до поуката, че не трябва да се присмиваме на другите, "защото всеки си имал по нещо грозно" :)

hel каза...

Екскурзии Венеция ,

Много се радвам, че приказката се е харесала на дъщеричката Ви. Благодаря, че споделихте. Това е много приятно и поощряващо за мен!

Поздрави за Вас и дъщичката!
Вълшебен уикенд - като приказка!

Екскурзии Лондон каза...

Приказката е много приятна за четене и за разказване с тази фейчка, децата ги обичат. Поздравления.

дайвинг египет каза...

Разказът е много красив, добре написан.Идеална приказка за лека нощ на децата.При това на края има поука, все пак каквото и да става любовта побеждава и те кара да бъдеш щастлив, а щастлив ли си няма как да не бъдеш красив.Много весело ми става в тази част"Нали виждаш, погрознявам, не се справям с домашните. Какви вълшебства ще правя?- Та ние сме еднакви. Ако ти си грозна, то и аз съм такава."След като са близначки феички, те са еднакви.Трябват такива автори на българската публика.Надявам се да продължите да пишете и да споделяте с нас , своите творби.Не бива да гледаме само лошите черти на дадено нещо, толкова ли е трудно да намираме хубавите!?

hel каза...

Екскурзии Лондон Благодаря за споделянето.

hel каза...

дайвинг египет
Точно го казахте: "...а щастлив ли си няма как да не бъдеш красив." А да бъдеш щастлив не зависи от външните обстоятелства. То е вътрешно усещане и всеки може да се научи на това. Най-важното е човек да обича и разбира живота като цяло и себе си като част от него.
Поздрави!

диабетични храни каза...

Поздравления и от мен за хубавият разказ, които е като някаква поука за нас, които гледаме само външният вид.Хубаво е казано, че "Тези, които имат любов в сърцето си, ще те обичат. Тези, които нямат, най-вероятно няма да те забележат. Това не значи, че са по-незначителни. Те просто имат нужда от помощ да отворят сърцата си. А ти нали затова ще бъдеш тяхната фея – да ги научиш на най-голямото вълшебство – любовта."Любовта е наистина най-голямото вълшебство, което можем да изпитаме.Важно е да намерим хората, които да ни оценят и вярват.

hel каза...

диабетични храни

Благодаря за разбирането и отзива!
Хубава и красива есен!

туроператори каза...

разказът за фейчките е много мил.Как е да бемка може да промени живота на някого, когато му е обяснено погрешно.

парфюм каза...

Това е една доста трогателна история, показваща ни как само от една единствена бемка, как може да се повлияе живота на някого."Твоята бенчица беше толкова малка, че само баба ти знаеше за нея. Никой друг не я беше забелязал. Докато не знаеше за нея, ти растеше хубава, жизнерадостна, талантлива и щастлива.- А когато подслушах вашия разговор с баба, се уплаших, намразих бенката, намразих себе си и започнах да погрознявам." Трябва да внимаваме какво говорим за децата си,може би чуто от някой друг една ли ще е голям проблем, но от най близките и обичани, ето го резултатът.

дайвинг египет каза...

Приказката е направо чудна, много добре написана и според мен и най-важното човек може да си извади поука от това как се отнася към хората и до какво може да доведе това, в случая една малка бемчица...."Феичката изтича до огледалото и внимателно се загледа в кожата около дясното ухо. Да, там долу под ушето имаше малко кафяво петънце. Съвсем малко, чак не се забелязваше, но на феичката й се стори, че расте и се вижда все повече. Значи тя е различната, тя е белязаната. Баба й каза, че има дефект. Каква ужасна тайна. Боже мой, какво ли я чака?"нима всеки един от нас не е различен , именно това ни прави така интересни и красиви.

дайвинг египет каза...

Колко красиво написан разказ, много е поучителен и вдъхновяващ, показа колко много трябва да внимаваме какво говорим за децата, дори и когато тях ги няма според нас...."Един ден феичката без бенка от вратата чу викове.- Мразя те, мразя те, мразя те... Грозна, бездарна и излишна...- Кого мразиш?- Себе си мразя – разплака се превитата близначка.- Значи мразиш и другите, значи мразиш и мен...- Защо да те мразя? Ти си прекрасна...." тази малка и нищожна бемка й променя целият живот, твърде жестоко е!