Имаше една птичка – нито най-красива, нито най-грозна, нито най-гласовита, нито най-бездарна.
Казваше се Траф. Той имаше талант, пееше добре, но не като славейчето. Беше хубав, но не толкова пъстър като пауна. Беше умен, но не можеше да се мери с бухала. Неговото нещастие беше, че не е НАЙ. Това го вбесяваше. И той наблюдаваше другите, търсеше им слабите места и намираше начин да ги обиди и унижи. Когато видеше някой да страда, Траф беше доволен, защото му се струваше, че е добре да има и други нещастни като него.
Отиваше при славейчето и му казваше, че е сиво и невзрачно. На пауна се присмиваше, че няма дар слово, на бухала – че е недодялан и грозен... Никого не пропускаше и всеки път, когато наранеше някого, се чувстваше добре, но само за малко. Другите птички не искаха да го обиждат, опитваха се да го приобщят, хвалеха го за талантите му. Той приемаше похвалите, но като знаеше, че не е първенец в нищо, отново се разстройваше и тръгваше да търси някой да си изкара яда на него като го нагруби.
Когато обаче Траф започна да навестява чуждите гнезда, да пуска разни боклуци в тях, да обижда малките, то птичето общество много се разгневи. Събраха се пернатите да решат какво да правят.
Всички се надпреварваха да се оплакват от него и да предлагат разни наказания.
- Ние се държим добре с него, а той не престава да ни обижда. Ние не пропускаме да уважим талантите му, той пак ни обижда. Сега и децата ни взе да тормози... Да го изгоним от гората...
Бухалът като най-умен взе думата и всички утихнаха.
- Той е нещастен по-своему. Талантлив е, но в нищо не е НАЙ...
- Как да не е НАЙ? Той е най-големият грубиянин!
- Той е най-лошият!
- Той е най-нетактичният!
- Той е най-гадният!
- Да си върви! Само ни пречи! Никой не го обича!
Неочаквано се чу силен и ясен глас някъде изотзад.
- Не е вярно! Аз го обичам!
Всички се смълчаха. Направиха път на младата птица и тя долетя до Траф.
- Може да не пееш като славейчето, но твоите песни ме опияняват. Може да не си красив като пауна, но за мен си прелестен. Може да не си умен като бухала, но аз те обожавам. Ти си най-обичаният от мен.
Като чу това, Траф се почувствал неземно щастлив. Ето какво беше неговото мечтано НАЙ - да бъде най-обичаният от някого! Усети как в него се разлива любовта. Светът сякаш се промени. Сега всички бяха прекрасни и добри. Изведнъж разбра, че точно тази птичка е чакал, че точно нейните похвали му бяха нужни и че да бъде с нея е най-важното нещо за него. На часа направиха сватба. Траф преливаше от любов и вече обичаше и уважаваше всичките си пернати събратя в гората. А когато се излюпиха пиленцата на младата двойка, тяхното щастие беше още по-голямо.
Казваше се Траф. Той имаше талант, пееше добре, но не като славейчето. Беше хубав, но не толкова пъстър като пауна. Беше умен, но не можеше да се мери с бухала. Неговото нещастие беше, че не е НАЙ. Това го вбесяваше. И той наблюдаваше другите, търсеше им слабите места и намираше начин да ги обиди и унижи. Когато видеше някой да страда, Траф беше доволен, защото му се струваше, че е добре да има и други нещастни като него.
Отиваше при славейчето и му казваше, че е сиво и невзрачно. На пауна се присмиваше, че няма дар слово, на бухала – че е недодялан и грозен... Никого не пропускаше и всеки път, когато наранеше някого, се чувстваше добре, но само за малко. Другите птички не искаха да го обиждат, опитваха се да го приобщят, хвалеха го за талантите му. Той приемаше похвалите, но като знаеше, че не е първенец в нищо, отново се разстройваше и тръгваше да търси някой да си изкара яда на него като го нагруби.
Когато обаче Траф започна да навестява чуждите гнезда, да пуска разни боклуци в тях, да обижда малките, то птичето общество много се разгневи. Събраха се пернатите да решат какво да правят.
Всички се надпреварваха да се оплакват от него и да предлагат разни наказания.
- Ние се държим добре с него, а той не престава да ни обижда. Ние не пропускаме да уважим талантите му, той пак ни обижда. Сега и децата ни взе да тормози... Да го изгоним от гората...
Бухалът като най-умен взе думата и всички утихнаха.
- Той е нещастен по-своему. Талантлив е, но в нищо не е НАЙ...
- Как да не е НАЙ? Той е най-големият грубиянин!
- Той е най-лошият!
- Той е най-нетактичният!
- Той е най-гадният!
- Да си върви! Само ни пречи! Никой не го обича!
Неочаквано се чу силен и ясен глас някъде изотзад.
- Не е вярно! Аз го обичам!
Всички се смълчаха. Направиха път на младата птица и тя долетя до Траф.
- Може да не пееш като славейчето, но твоите песни ме опияняват. Може да не си красив като пауна, но за мен си прелестен. Може да не си умен като бухала, но аз те обожавам. Ти си най-обичаният от мен.
Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkushttp://hel.blog.bg/izkustvo/2009/10/22/nai-obichaniiat.420737tvo/2009/10/22/nai-obichaniiat.420737
8 коментара:
Ейй, адски ми харесва, благодаря!!!
Въобще, не съм попадала досега - но е хубаво тук:)).
Благодаря, saty!
Пак заповядай!
:) О, определено, благодаря!!
Много нежни са твоите приказки...благодаря ти, Хел !
И възрастните имат нужда често от такива, може би за да събудят отново детето в нас !
Поздрави
Пепеляшка
Много ме зарадва с твоя коментар, Пеп!
В приказките често са вплетени проблеми на големите, а децата трябва да се научат да ги разбират и когато се слъскат с тях, лесно да се справят.
Благодаря от сърце!
Здравей :)Много красива приказка,и много ми хареса, а и толкова изящно оформена. За миг си припомних детсвото. Благодаря! Аз също имам блог / само от две седмици http://mi6el.blogspot.com//, ще ми е приятно ако искаш и имаш време да наминеш . Ако не друго поне ще се заредищ с хубаво настроение:)))Още веднъж поздрави и усмихната вечер:))
Благодаря, Цвети! В твоя блог е много свежо. Аз съм повече в hel.blog.bg , но ще гледам да направя нещо повече и за тукашните си блогове!
Радост и усмивки през новата 2010 година!
Весела Нова Година!!!! Много щастие , радост и усмивки през Новата 2010-та година :))) Радвам се, че се познаваме :))
Публикуване на коментар