Кати много обичаше да прави представления, да я гледат, да й се радват и да й ръкопляскат. Беше неуморна – танцуваше, правеше циркови номера, декламираше, пееше, правеше куклен театър и какво ли не... Поне един човек трябваше да я гледа и да не откъсва очи от нея. Тя наистина беше талантлива и забавна, но да я гледаш непрекъснато, беше уморително.
През деня Кати оставаше вкъщи само с баба си. Горката й баба от сутрин до вечер трябваше да е публика и да й ръкопляска. Добре че на обяд момиченцето заспиваше за кратко и за това време възрастната жена успяваше да сготви. А после представлението продължаваше.
Един ден на гости на баба й дойде нейна приятелка. Кати много се зарадва, настани я удобно на дивана и... представлението започна.
- Чудесна беше - каза по някое време бабата. - Хайде сега ни остави да изпием по едно кафе и да поприказваме, че не сме се виждали отдавна.
- Добре, само да ви покажа още нещо – каза Кати и започна да прави някакви фокуси.
Бабата на Кати се наведе към приятелката си и каза:
- Чудесна внучка си имам, нали?
Кати забеляза, че баба й се разсейва и като стрела се спусна към нея, хвана я за брадичката и обърна глава й към нея.
- Мен гледа-ай!
Какво да прави бабата? Отново впери очи във внучката си.
- Браво – похвали я гастенката. - Нося ти едно пакетче с бонбони. Почерпи се.
Кати грабна бонбоните и възбудено каза:
- Само още едно нещо да ви покажа! - и започна да се премята.
Бабата отново се обърна да каже нещо, но Кати зорко я следеше. Отиде до нея и за наказание я ощипа по ръката.
- Няма да говориш. Сега ще гледаш.
- Твоята внучка винаги ли така прави? - възмути се гостенката. - Тръгвам си. А ти, Кати, внимавай на баба ти да не й се вдърви врата.
„Приказва глупости – помисли Кати – Я да се направя на глуха!“ И продължи да играе.
Взе да се стъмва. Кати запали лампата и, щом стана светло, забеляза, че баба й не мърда. Изглеждаше като статуя.
- Бабо! Бабче! - викаше тревожно момиченцето. - Кажи нещо!
Бабата не отговаряше и не помръдваше. Гледаше напред към „сцената“ и не мигаше.
„Вдървила се е. Наистина се е вдървила, защото дълго е била неподвижна. Какво да правя?“ Кати много се уплаши.
- Бабо, миличка, много те обичам. Вече няма да те щипя. Вече няма да те карам да си ми публика. Моля те, размърдай се.
- Кати се въртеше безпомощно около баба си, гушкаше я, обещаваше да стане най-добрата внучка, но бабата не помръдваше. Даде й бонбонче, донесе й вода... Нищо.
Върна се майката на Кати.
- Мамо, бързо! Баба са вдърви!
- Навярно е била дълго време неподвижна. Сега ще повикам нейната приятелка. Тя е лекарка.
Приятелката на бабата бързо дойде.
- Нали ти казах да внимаваш – обърна се тя към Кати. - Не трябва да обездвижваш баба си толкова дълго. Сега ще ни оставиш и аз ще я излекувам.
Момиченцето отиде при майка си в кухнята.
- Какво ще й прави? - притесняваше се тя.
- Ще я излекува. После ще си поприказват. А ти като добра внучка можеш да им направиш по един чай.
- Научи ме да правя чай.
- С удоволствие.
- Мамо, когато ти имаш гости, и на вас ще правя чай. Искаш ли?
- Много ще се радвам. Е, може за разнообразие и едно представление.
- Само за кратко, за да не се вдървите.
Чаят беше готов и Кати го поднесе на двете баби.
От този ден в дома на Кати имаше само разбирателство и веселие.
Линк към тази публикация:
http://hel.blog.bg/izkustvo/2010/07/18/predstavleniiata-na-kati.578390
Няма коментари:
Публикуване на коментар