Ежко, който искаше да промени света

 Дядото и таткото на малкото таралежче Вал бяха шивачи и искаха да му предадат занаята си. Вал беше много талантлив, обаче не му харесваше да шие дрехи за горските животни, защото ги смчташе за недостойни. Според него всички жители на гората имаха недостатъци. Зайо – страхлив, Мечо – наивен, Вълчо – глупав, Катеричката – несериозна, Лиса – измамница, а като цяло според таралежчето всички бяха глупаци.

- В гората не може да се живее еормално. Където и да отидеш, срещаш някой глупак с недостатъци – кахъреше се Вал. – Това трябва да се промени. И след като няма кой, аз ще предизвикам промяната.

Мислил, мислил и накрая измислил.

- Ще започна да показвам на всички слабостите. Така те ще се засрамят и ще се променят.

Започна със Зайо:      

- Ти си един страхливец. Листо да трепне и ти наостряш уши от страх.

- Вярно е, че при всеки шум ставам целия слух и, ако преценя, че има опасност, хуквам... – заоправдава се Зайо. - Това е моят начин да се предпазя.

- Страхливец. Трябва да гледаш опасността право в очите. Срам ме е, че сме от една гора.

- Но аз съм малко животно. Бягството е моята защита. Така ме е създала природата.

- Глупак. Трябва да се промениш. Да станеш смел заек. И аз ще се гордея с теб.

- Как да се променя?

- Иди прочети в горската библиотека!

После отиде при Вълчо.

- Наясно ли си колко си глупав? Във всички приказки за това се говори.

- Какви приказки?

- О-хо, даже една приказка не си прочел. Иди в горската библиотека да се просветиш малко.

Замислил се Вълчо и тръгнал да търси горската библиотека.

А Вал се търколил при Мечо.

- Много си ми наивен, Мечо.

- Какво е наивен? – попита Мечо.

- Да вярваш на всяка глупава лъжа. 

- Приятелите често ми правят номера, а аз все се хващам. Какво да правя?

  - Трябва да се промениш. Първо трябва да проучиш недостатъка си. Иди в горската библиотека и попрочети нещо.

И на Катеричката Вал каза, че е несериозна, че се срамува да живее с нея в една гора и че трябва да се промени.

Катеричката се нацупи, обърна му сърдито гръб и не пожела да се замисли. Тръгна към Зайо, за да сподели обидата. Срещна го забързан и замислен.

- За какво си се замислил, Зайо? 

- Вал каза, че трябва да се променя, защото се срамувал заради мен.

- О, той и на мен каза така! Била съм несериозна!

- Ми... виж сега, може и да има някакво право... Само палуваш и се закачаш...

- И ти ли... – разплака се Катеричката.

- Не плачи, а тръгвай с мен да научим как да се променим.

Катеричката много вярваше на умния Зайо и тръгна след него, бършейки сълзите си.

А Вал срещна Лиса.

- Накъде си тръгнала, Лисо? Пак ли да измамиш някой? – нахвърли й се той. – Знаеш ли, колко е неприятно и опасно да те срещне някой?

- Ами не ме срещай, Ежко! Защо ми се пречкаш?

- Аз си вървя по пътя, ти ми се пречкаш.

- Ние вървим по една пътечка, но имаме различни посоки.

Вал не разбра, какво точно искаше да каже Лиса и помисли, че тя пак нещо лъже.

- Измамница си ти! В гарата няма място за такива като теб! Затова трябва да се промениш! 

- И какво ще ми направиш, ако не искам?

- То малко ли е, че всички те мразят, но сега още повече ще те намразят, защото всички са решили да се променят.

Тази новина стресна Лиса.

„Ако всички се променят, старите ми номера няма да минават“ – помисли си тя и се запъти към горската библиотека, за да научи някоя и друга нова хитрост.

Каква беше изненадата й, когато отдалече видя, че всички места бяха заети. Всеки бе взел книга и задълбочено четеше.

Замисли се Лиса – какво ще стане, ако горските животни се променят и загубят най-характерните си качества. Какво ще стане със Зайо например, ако не обръща внимание на шумовете в гората... И изведнъж й хрумна една хитра идея - нали изобретателността е нейната сила, нейното най-добро качество.

Тя се преоблече като ловец и съвсем тихо се приближи до притихналите в задълбочено четете животни. Намери едно тънко паднало клонче и стъпи върху него. То се сцепи, изпращя и този пукот стресна Зайо. Той опъна ушички, за да чуе по-добре. Това не убягна от погледа на Катеричката и тя тихо се захихика.

- Уж четеш, уж се променяш, а шумка да шумне и наостряш уши...

- Може да е опасно... - прошепна Зайо.

- Нали трябва да ставаш смел! Гледай опасността право в очите – напери се Мечо.

Вълчо не смееше да се обади, за да не каже някоя глупост. Зайо реши да покаже колко смел е станал и се запъти право към мястото, от където се чу пукот. Направи няколко крачки навътре в гората и... о, ужас... зад едно дърво се показа ловец с пушка.

Катеричката уплашено се покатери по близкото дърво, Мечо се замисли как да помогне, а Вълкът без да мисли се затича, хвърли се върху ловеца и го повали.

- Недей, Вълчо-о... няма да стрелям... - жално заизвива ловецът с гласа на Лиса.

Ловджийската шапка се претърколи и всички видяха ушите и муцуната на хитрушата.

Настана голяма врява и всеки взе да налага Лиса, както може. Само Ежко си стоеше тихо настрани и мислеше. Какво щеше да стане с горските животни, ако променят най-характерните си качества? Ами ако наистина беше дошъл ловецът? Ето сега Зайо по стар навик наостри уши и усети опасността. Вместо да се спасява по неговите си начини, той реши да се прави на безразсъдно смел и какво ли щеше да стане с него, ако не беше Вълчо. А Вълчо може да е глуповат, но пък е силен и смел и това е неговото предимство.

- Спрете, спрете да биете Лиса! - викна Вал. - Тя ни показа, че всеки е ценен със своите качества. Ние сме различни, но всеки може да е полезен, ако използва своите качества по най-добрия начин. Искам да се извиня на всички. Не трябва да се променяме, а трябва да оценим силните и слабите си страни и да ги използваме разумно.

- Разбира се, че е така - весело размаха опашка Катеричката. - В гората ще е много скучно без моите лудории и закачки.

- Аз пък съм добродушен и не се сърдя на номерата, които ми погаждате.

- А до кого се допитвате, когато трябва да разберете нещо? - напери се Зайо.

- А как щяхте да разберете, че сте ценни такива, каквито сте, ако не беше моята изобретателност? - обади се и Лиса.

Вал се претърколи, после занарежда:

- Смятах ви за глупави и прости, но сега разбирам, колко сте ценни такива, каквито сте. А аз, вместо само да критикувам наляво и дясно, ще се науча да шия най-хубавите дрехи за вас. Виждате ли, покрай тази история как се промених!

- Ти не си се променил, а само си променил гледната си точка – плахо се обади Вълчо.

Гласът му беше толкова тих, че отначало не се разбра кой говори. После горските обитатели се зачудиха това изказване на Вълчо глупост ли беше или мъдрост!

Ако приказката ви е харесала, моля гласувайте тук.

x