сряда, 14 октомври 2009 г.

Белите пари на Мечока

................... 
                   Бизнесът на  Мечока вървеше добре и той  щастливо се запъти към близката сладкарница да купи нещо вкусно за мечетата и Меца, защото обичаше семейството си и се грижеше добре за него. И точно в тези приятни минути се обади Страхът:
- Днес печелиш добре, но сигурен ли си, че винаги ще е така? Ами ако останеш без работа и без пари, кой ще храни семейството ти? Има една поговорка „Отделяй бели пари за черни дни“.
Замисли се Мечокът. „Прав е Страхът. По-добре е вместо да купувам сладкиши, да скътам пари за черни дни.“
Двете мечета го посрещнаха с радостно очакване за нещо сладко. Сви се сърцето на Мечока, защото трябваше да ги разочарова. Таман отвори уста да им каже: „Хайде на сладкарница!“ и Страхът отново се обади:
- Нима искаш да прахосаш парите? Ами ако се случи нещо лошо?
И Мечокът започна да обяснява заеквайки, че бизнесът му сега не върви добре, че трябва да се пести... Натъжиха се мечетата, но те обичаха своя татко и го слушаха.
След време мечетата се помолиха:
- Татко, хайде на въртележките, както по-рано!
Мечокът тъжно погледна децата си, защото Страхът властно му припомни: „Нямаш достатъчно скътани пари. Ако нещо се случи...“

- Като съберем достатъчно бели пари, пак ще се веселим – обеща той на децата.
Така минаваха дните.
- Мечок - каза един ден Меца, - има вече достатъчно бели пари. - Хайде да заживеем както преди!
- Как не разбираш – разтревожи се Мечокът, животът сега е тежък. Няма сигурност. Ако се случи нещо?
- Който робува на бели пари за черни дни, бял ден не вижда – тросна се Меца.
- Няма такава поговорка – разгневи се Мечокът.
- Вече има. Нашето семейство живее черните си дни заради белите ти пари.
- А, ти си против мен, така ли?
От този ден Мечокът и Меца започнаха да се карат. Децата слушаха объркани и се чудеха кой е крив, кой е прав.
Мечокът ставаше все по-нервен, все по-напрегнат, бизнесът му наистина започна да запада. Той съвсем се омърлуши и се разболя.
- Видя ли сега защо са белите пари? - каза той на жена си, извади няколко горски банкноти и й заръча веднага да повика лекар.
Горският лекар прегледа болния, обясни, че няма нищо страшно. Мечокът е преуморен и притеснен. Написа рецепта и препоръча повече спокойствие и почивка. Меца го изпрати, разплати се с него и се упъти към гардероба да вземе от белите пари за лекарства. Страхът в Мечока се надигна:
- Да не си луд да й позволиш?
В това време влезе баба Мецана. Като разбра какво се е случило, каза на мама Меца да отиде до аптеката за лекарства, а тя ще изведе децата на разходка.
Докато търсеше дрешки за излизане в гардероба, баба Мецана откри белите пари. Тя онемя. Толкова горски банкноти на едно място не беше виждала. Премига няколко пъти и разбра всичко. „Значи затова живеят толкова бедно. Мечокът спестява. Премига още няколко пъти, за да се увери, че не сънува и напълни джобовете си с бели пари.
От този ден животът на семейството се промени. Мечетата често излизаха с дядо си и баба си на въртележки, на сладкарница, на цирк... Баба Мецана даваше пари на мама Меца за нови дрехи и вкусни манджи.
Мечокът често проверяваше парите си. Те бяха толкова много, че колкото и да вземаше баба Мецана, все не личеше. Пък и Мечокът все прибавяше още и още.
Мечокът хем се радваше, че всички вкъщи бяха весели и доволни, хем се чудеше. От къде това изобилие?
- Баба Мецана дава – обясни съпругата му.
„А-ха! - просветна му на Мечокът. - Значи мога още повече да затегна колана и ще спестявам, ще спестявам...“
И така той спестяваше, ходеше с пробити обувки и протрити дрехи, а животът в семейството си течеше все така весел.
Докато един ден...
Мечокът се прибра малко по-рано. В това време баба Мецана за пореден път пълнеше джобовете си с горски банкноти. Като я видя, Мечокът онемя и замря. Опули невярващ очи, премига... Истина беше. Баба Мецана, собствената му майка, пълнеше джобовете си с неговите бели пари.
- Крадла, крадла. Дръжте я! - развика се той и се спусна към нея, но се спъна и падна. Търколи се и започна да ръмжи по мечешки от болка и обида.
Меца и мечетата бързо дотичаха и на свой ред зяпнаха от изненада.
Баба Мецана изпразни джобовете си и побягна през глава. Отиде си вкъщи и легна болна. Беше нещастна и си повтаряше: Как можах? Какво направих? Всички ме мразят... А аз за добро го направих!“. Дядо Мецан се въртеше край нея объркан и безпомощен.
Семейството на Мечока наистина беше потресено.
- Аз се мъча, работя като роб, а тя краде... - нареждаше Мечокът.
Мецана и децата му пригласяха.
- Живея бедно, а тя краде...
Меца и децата пак пригласяха.
- Аз ходя с пробити обувки и закърпени дрехи, а тя краде...
Настъпи тишина. Никой не пригласяше. Нито Меца, нито мечетата одобряваха дрипавия му вид. Какво всъщност стана в тяхното семейство? Защо всичко се обърка? Кой всъщност беше виновен?
- Не пригласяте, не ме подкрепяте! Всички сте против мен. Аз за вас ги събирах тези пари. Какви сте неблагодарници.
Меца и мечетата мълчаха объркани.
„Виждаш ли с какви хора живееш!“ - обади се пак Страхът. Не те подкрепят в тежък момент. Заслужават ли твоята жертва? Те са безотговорни и неверни. Ти единствен заслужаваш белите пари. Само ти знаеш да ги цениш.
Мечокът беше съсипан. Излезе и тръшна вратата след себе си. Отиде в гората и седна на един пън. Почувства се самотен. Колко хубав беше живота преди. Колко весело беше в неговото семейство. Какво стана?

- Ей, Страх, какво направи ти с мен? Защо обърка живота ми с твоите съвети?
- Не ме вини, Мечок! - каза му Страхът. - Аз съм си такъв. Като вятъра съм, който влиза там, където има пролука. Когато някой е неуверен, аз се промъквам... Не че искам да му навредя, просто си влизам, не мога да се спра, както въздухът влиза през процепите.
- И започваш да нареждаш врели-некипели.
- Не са врели-некипели. Ако усетиш безпокойство или лек страх, значи има някаква опасност и трябва да си по-внимателен и по-съсредоточен. Ако си неуверен, ти ме допускаш в себе си, аз не мога да се спра и раста ли раста... Такава ми е природата. А ти се променяш. Заради страха си вече не можеш никого да обичаш.
- Ами ако не те искам вече? Ако искам да съм със семейството си?
- Ако твоята любов към близките и твоята увереност в самия себе си са по-големи от страха, то аз се оттеглям, както се оттегля въздухът от кутия, която си напълнил с нещо.
Мечокът се изправи. Вече знаеше какво иска най-много – да е вкъщи със семейството си, където цари веселие и любов. Чувстваше се уверен, можеше да се справи с всяка трудност.
Страхът отстъпваше. Той излезе от Мечока и продължи безцелно да се носи из пространството, запълвайки всяко съзнание, в което любовта и увереността бяха намалели.
А мечешкото семейство отново заживя щастливо. В дома му цареше любов и веселие.

Линк към тази приказка в Blog.bg:


5 коментара:

Любомир Николов каза...

Тъй че да не правим мечешки работи, а да си живеем живота!
Поздрави !

saty каза...

"Страх, какво направи с мен?" - да, точно такава е репликата... "Аз съм си такъв - влизам там, където има пролука." - точно, точно.

hel каза...

saty
Благодаря за хубавия коментар! И да си загворим пролуките!

saty каза...

Да - 1 от най-сложните неща май, макар че изглежда лесно:)...

hel каза...

Не е лесно. Но любовта и мъдростта ни прави силни!