Пеперудката Пети беше волна и свободна и щастливо прехвърчаше от цвят на цвят, срещаше се с приятелки и заедно с тях танцуваше и се забавляваше.
Тя имаше и една приятелка Ети, която не можеше да лети, защото крилцата й не можеха да се движат свободно.
Ети живееше в малка къщичка в края на гората, в дворчето на която гледаше ягоди. Събираше от червените ароматни плодове и вареше от тях сладко.
Пети много харесваше да гостува на Ети, да й разказва за далечните места, до които Ети не можеше да стигне, за реката, за красивите танци на пеперудките, които можеха да размахват крилца и да летят безгрижно и весело. Ети слушаше с интерес, беше благодарна на приятелката си, че й разказва за всичко това, правеше палачинки, намазваше ги с ягодовото сладко, навиваше ги и двете си хапваха с удоволствие.
Веднъж при Ети дойде Завистта.
Тя беше тиха и невидима. Промъкна се крадешком зад гърба й и тихо прошепна:
- Твоята приятелка Пети може да лети, живее си щастливо, а ти си нещастна, стоиш си в тясното дворче и гледаш ягоди, за да черпиш другите.
- Защо да съм нещастна? Харесва ми моята градинка, харесва ми да посрещам гости и да ги черпя. И много се радвам, че Пети ми разказва толкова интересни неща от живота си. Тя ме обича.
- Глупава си ти! Пети обича да идва при теб не от обич, а за да се сравнява с теб, да се чувства по-значима, по-велика... И знаеш ли защо? Защото между другите си приятелки не се чувства специална. Всяка друга пеперудка има отличителен знак, но тя си няма, а като идва при теб вижда, че ти си много по- нещастна от нея и това я радва.
- Не си добре дошла при мен. Отивай си! - твърдо каза Ети.
Когато Пети за пореден път дойде на гости, Ети я попита:
- Защо да съм нещастна? Харесва ми моята градинка, харесва ми да посрещам гости и да ги черпя. И много се радвам, че Пети ми разказва толкова интересни неща от живота си. Тя ме обича.
- Глупава си ти! Пети обича да идва при теб не от обич, а за да се сравнява с теб, да се чувства по-значима, по-велика... И знаеш ли защо? Защото между другите си приятелки не се чувства специална. Всяка друга пеперудка има отличителен знак, но тя си няма, а като идва при теб вижда, че ти си много по- нещастна от нея и това я радва.
- Не си добре дошла при мен. Отивай си! - твърдо каза Ети.
Когато Пети за пореден път дойде на гости, Ети я попита:
- А как изглеждат другите пеперудки, като тебе ли са?
- Да, но крилцата им са с различни шарки – с точици, с кръгчета, с различни цветове...
- А ти?
- Е, нали виждаш – аз съм синя, но без шарки! - каза тъжно Пети.
- А ти?
- Е, нали виждаш – аз съм синя, но без шарки! - каза тъжно Пети.
Ети отиде до килера и донесе една миниатюрна изсушена ягодка.
- Знаеш ли, аз виждам нещо много красиво при теб – твоето добро сърце. Сега ще залепя на гръбчето ти една ягодка и това ще бъде видимия знак, че ти носиш в себе си добро приятелско сърце.
Така и направи Ети, а Пети радостно литна при другите пеперудки.
Завистта много се ядоса. Нейното намерение беше да се вмъкне в крилатката и от там да й диктува какво да прави, но тъй като не успя, започна да крои други планове.
Ети посрещаше и други гости.
Веднъж Водното конче даже я взе на гърба си и я разходи над реката. От там тя видя другите пеперудки и раздвижи антенките си за поздрав.
В това време Завистта беше застанала незабелязано до пеперудката Пети и тихо й прошепна: - Виждаш ли я твоята приятелка! Уж е нещастна, не може да лети, а ето я... хе-хе... като на самолет е... и виж колко навътре над реката лети... Ти си мислиш, че е нещастна... а тя е винаги усмихната в своята къщичка, със своите ягодки, със своите приятели, а ти... И с ягодка на гърба пак си една от многото пеперудки... Хе-хе... Нищо особено!
Пети се заслуша, замисли се, а през това време Завистта се вмъкна в нея и се настани удобно и доволно. Пеперудката не забеляза това, защото мислеше и премисляше дали пък нейната приятелка не беше голяма щастливка...
На другия ден, когато Пети долетя до къщичката на дружката си, й се стори, че вече не е толкова желана гостенка.
На другия ден, когато Пети долетя до къщичката на дружката си, й се стори, че вече не е толкова желана гостенка.
- Колко си се променила! Вече не си същата приятелка!
- Какво приказваш? Ти си ми най-близката.
- Различна си. И като си помисля, твоят живот е по-богат от моя – имаш си къщичка, ягоди, кухничка, където правиш палачинки, аз пък ти разказвам за непознати места, други те возят на гръб...
Очите на приятелката й завистливо светнаха, Ети се взря в тях и разпозна зловещо зеленикавата сянка на Завистта. - Ти си допуснала Завистта в себе си. Какво си направила, приятелко?
- Дрънкаш врели-некипели! Ти си нещастница и неудачница, само използваш другите...
Завистта така се беше разбесняла в нежното телце на пеперудката, че Пети нямаше как да не я усети и се развика:
- Аз не съм те канила тук. Отивай си, отивай си, отивай си...
Ети също се притече на помощ като викаше:
- Отивай си.
Даже грабна една метла, та да сплаши натрапницата. Щом Завистта беше разпозната, вече нямаше власт над пеперудката. Затова тя побърза да се измъкне и се понесе в неизвестна посока. Двете приятелки се погледнаха с обич. Ети усети как крилцата й започват да се движат и да заякват с всяка секунда. Двете полетяха нагоре. Крилцата на Пети също бяха по-силни. Стигнаха до върха на гората, а от там се откри чудна гледка. Едно бяло облаче се спусна до тях и каза:
- Отивай си.
Даже грабна една метла, та да сплаши натрапницата. Щом Завистта беше разпозната, вече нямаше власт над пеперудката. Затова тя побърза да се измъкне и се понесе в неизвестна посока. Двете приятелки се погледнаха с обич. Ети усети как крилцата й започват да се движат и да заякват с всяка секунда. Двете полетяха нагоре. Крилцата на Пети също бяха по-силни. Стигнаха до върха на гората, а от там се откри чудна гледка. Едно бяло облаче се спусна до тях и каза:
- Сега вашите крила са силни, защото не допуснахте Завистта да разруши приятелството ви. Затова стигнахте чак до тук, а аз ви предлагам едно чудно пътешествие до непознати и за двете места. Качвайте се и нека приключението да започне!
Облачето ги разходи над ливади, езера, планински хълмове, а после ги върна до тяхната гора.
- Много искаме да те поканим на палачинки с ягодово сладко, но ти си толкова голямо, няма да се побереш в къщичката... - една през друга заговориха крилатите приятелки.
- О, мога да се свия, нали съм облаче.
Линк към тази публикация:
2 коментара:
много мъдро и поучително,браво,страхотна приказка:)
Благодаря за отзива, Силви.
Спокойна нощ!
Публикуване на коментар