БРЪМБАР И КАЛИНКА

          

Незнайно откъде в края на горската поляна се засели един странен бръмбар. Той правеше много красиви неща от пясък – странни скали, които горските обитатели не бяха виждали, интересни къщи, лодки, за които разказваше, че плават във водата и пренасят хора. Бръмбарът не беше от много приказливите, но обичаше да обяснява какво представляват неговите творби и къде беше виждал тези неща. Разказваше за далечни страни, за хора и животни, различни от тукашните.

Горските обитатели обичаха да се задържат до неговите творения и да го слушат. А Бръмбарчо обясняваше с удоволствие, но не се сприятеляваше с никого. Когато обаче пред него се изправи Калинката, той беше прехласнат от нейната хубост.

                                                                            

Калинката най-много обичаше да прекарва времето си в горския увеселителен парк – люлки, въртележки, влакчета... Все не й оставаше време да отиде до дома на Бръмбарчо. И когато най-после отиде и го видя, тръпка премина през нея. Двамата се влюбиха. Бръмбарчо разказваше най-невероятни интересни истории, ръцете му ваеха нови и нови пясъчни форми, а Калинката слушаше като омагьосана и животът приличаше на приказка.

След известно време Калинката се сети за увеселителния парк. Та това беше толкова хубаво, как е могла да го забрави.

- Бръмбарчо, стига сме стояли само тук, сред този пясък. Трябва да отидем да се повеселим, да се повъртим на въртележки, да се посмеем, да потанцуваме...

И тръгнаха. Веселба, возене, смях и танци до забрава... Ден след ден... Докато един ден Бръмбарчо усети, че ръцете го засърбят да поработи със своя пясък. Усети, че му липсват хората, които го слушаха и се възхищаваха на творбите му. Сподели това с Калинката, а тя се учуди:

- Как е възможно да искаш да се върнеш?

- Но моите скулптори са моят живот. Бихме могли да живеем в моята къща, където аз ще си работя, а после ще се забавляваме.

Калинката не искала и да чуе.

- Тук ще седиш, с мен! Нали ме обичаш!

Да, Бръмбарчо я обичаше и заради нея продължи да прекарва дните си в увеселителния парк, но помръкна. Не се веселеше от сърце, не се радваше чак толкова на своята Калинка. Каза й, че ще се отиде да поработи малко и после пак ще се върне при нея.

- Не, не и не! Ти си мой. Ние сме заедно. Ти не можеш да ме оставиш!

- Но аз няма да те оставя. Просто ще правя това, което винаги съм правил. Ти също ще правиш, каквото ти харесва, а после ще бъдем заедно!

Калинката обаче не се съгласяваше да се разделят нито за миг, защото се страхуваше. Какво да прави Бръмбарчо! Остана при нея и продължиха да живеят, както досега. Но той страдаше за своята работа и залиня. Вече не се качваше на люлки и въртележки, стори му се, че вече не обича Калинката, а и тя не се интересуваше чак толкова от него и един ден си тръгна... За да не дойде да го обвинява, че не е с нея, издигна една голяма стена, и се скри зад нея. Искаше да работи, но усети, че сърцето му е празно. Освен това зад високата преграда беше изолиран и от хората. Стана му много, много тъжно. Искаше да е както преди, а нещо се беше променило необратимо. 

Калинката също беше тъжна и вече не се забавляваше, помръкна смехът й. Тя долетя до къщата на Бръмбарчо и беше изненадана от високата стана, където се беше скрил. Застана объркана пред вратата и заплака. Почука, повика го, но той не искаше да отвори. Страхуваше се, че тя ще го поведе отново към нейния свят, а той няма да може да й откаже, но няма да е щастлив, ако изостави работата си.

- Той не ме обича вече и не иска да е с мен – мислеше си тя.

 А от високо една млада и неопитна фея наблюдаваше тяхната история.

- Тези двамата много се обичат, но не знаят как да бъдат щастливи заедно. Не им достига нещо! Не им достига разбиране за любовта.

Тя отвори длан и там се появиха две червени сърчица. И тъкмо да духне сърчицата към влюбените, се появи една по-възрастна и по-опитна фея.

- Какво се каниш да правиш? Не трябва да пращаш разбиране за любовта.

- Защо, какво лошо има? - попита младата фея.

- Защото ще го получат наготово.

- Не виждаш ли колко са уплашени?

- Щом има страх, значи няма любов.

- Не виждаш ли, че страдат?

- Е, добре, страдат. Има любов, но не е достатъчна. Затова страхът ги ръководи.

- Какво да правим?

- Ще ги оставим да страдат, за да могат сами да разберат себе си и любовта си.

В това време един Калин долетя до Калинката.

- Не може една такава красавица като теб да плаче. Ела да се повеселим.

Калинчо беше елегантен, галантен и много приятен и Калинката си каза: „Ето мъж за мен!“ и тръгна с него. Забавляваха се ден, два... Всичко изглеждаше чудесно, но когато кавалерът я докосна нежно с тънките си пипала, тя си спомни едни други не толкова фини пипала, но пълни с обич и разбиране. Сърцето на Калинката затрептя и чак сега тя разбра, колко обича Бръмбърчо. Огледа се за Калинчо и го видя да се забавлява с две красиви пеперуди.

- О, той е щастлив и без мен! - каза си Калинката, махна за сбогом на Калинчо и забърза към заключената врата на Бръмбарчо. Не бързаше да чука и да го призовава. Знаеше, че е там, зад стената и тъжи за нея. Някаква невидима нишка ги свързваше. Това усещане й даваше сигурност.

Бръмбарчо наистина беше в къщата си зад високата стена. Чувстваше се нещастен от раздялата с любимата си. Но нещо го стресна, той опъна пипалата си, за да разбере какво става. Стори му се, че Калинката е наблизо. Не я виждаше, просто я усещаше. Разбра, че някаква невидима нишка ги свързва.

Отвисоко двете феи наблюдаваха двамата влюбени.

- Готови са – каза по-опитната фея. - Те разбраха, че това между тях е истинска любов.

- Да им помогна ли вече? - попита младата фея.

- Да, стига са се измъчвали.

Младата фея разтвори дланта си и духна двете червени сърчица. Едното изпрати на Калинката, а другото – на Бръмбарчо. Те се вмъкнаха и в тях и страхът, който и без това беше станал съвсем малък, изчезна. Двамата се видяха по нов начин. Калинката изведнъж разбра, че нейният любим има нужда от своя си живот и тя не трябва да го откъсва от него, защото това го прави нещастен. Тя разбра, че когато двама се обичат, могат да вършат нещата, които харесват, и пак да са щастливи. Бръмбарчо усети, че вече не се страхува от Калинката. Изведнъж стената изчезна. Двамата влюбени се намериха един срещу друг. Трепнаха отново сърцата им.

Останаха да живеят при него. Калинката помагаше на Бръмбарчо в неговите работи, а после заедно отиваха да се веселят и танцуват.

Линк към тази публикация в hel.blog.bg:

http://hel.blog.bg/tq-i-toi/2011/12/11/kakyv-final-izbirash.865289  Какъв финал ще избереш? 


а също:

http://hel.blog.bg/tq-i-toi/2011/12/21/obeshtaniiat-final-finali.870084