През лятото дядото на Анко му подари химикалка. В нея плуваше корабче. Ама наистина плуваше! Изправиш химикалката и то потегли, обърнеш я надолу – пак се понесе.
Анко пишеше красиво и чисто. Смяташе бавно, но вярно. А неговият съученик Тошко нямаше търпение за нищо. Смяташе бързо, после върху грешната цифра пишеше нова, надебеляваше я, но и тя не винаги беше вярна.
„Ако имам химикалка като на Анко, сигурно и аз ще пиша красиво! - помисли Тошко. Струваше му се, че е вълшебна. В едно междучасие Анко забрави химикалката на масичката си. Тошко не можеше да откъсне очи от нея. Ръката му сякаш сама посегна и я взе.
Започна часът. Анко ровеше в чантата си.
- Някой ми е взел химикалката.
Учителката попита класа вярно ли е. Децата мълчаха. Тошко също. Как да си признае?
- Всички да покажат химикалките си – каза учителката.
Двадесет и осем ръце се вдигнаха с двадесет и осем химикалки, но нито една не беше с корабче.
- Друг път да си пазиш вещите и да не обвиняваш другите.
Анко беше разстроен и разсеян. Не смяташе вярно, не пишеше хубаво.
„Значи химикалката наистина е вълшебна – помисли Тошко. - Добре, че не я върнах.“ През голямото междучасие той взе една тетрадка и хукна навън.
Анко беше тъжен и отиде да се разходи в задния двор. Съзря Тошко, който се беше скрил зад един храст и пишеше нещо с неговата химикалка. Анко като стрела връхлетя и я издърпа от ръката му. В същото време някой го сграбчи и му отне химикалката.
- Не те ли е срам?
Беше един третокласник.
- Тя си е моя – заоправдава се набеденият първокласник, но баткото я подаде на Тошко.
- Вземи! И да си я пазиш – каза той и си тръгна доволен, че е направил добрина.
Тошко избяга. Анко се обърка съвсем. Учителката не повярва, третокласникът не повярва... Все той виновен излиза.
Тошко също беше объркан. Не можа да провери вълшебството на химикалката, а вече беше разкрит.
В час Анко изведнъж се надигна и грабна Тошковата химикалка. Учителката се стъписа. Не очакваше това от най-кроткото дете на класа.
- Нека ми върне химикалката с корабчето. Тя е в джоба му.
Ясният и уверен глас на момчето изненада всички. Това ли е свитичкото, дребно момче?
- Исках само да попиша с нея – замънка Тошко. - Тя е вълшебна. Затова Анко пише така хубаво.
- Хайде да проверим. Сменете си химикалките.
Това беше необикновен час. Тошко вярваше, че химикалката сама ще започне да пише, но тя си беше като обикновена, даже пишеше по-дебело от неговата. Учителката позволи на всички деца да опитат.
- Вълшена ли е химикалката?
Едни казаха да, други – не.
А вие как мислите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар