петък, 11 септември 2009 г.

Вълшеният робот Киби

 .

Имаше едно момче, на което всички викаха Случко, защото му се случваха необикновени неща. Веднъж  лелин Велин извади от джоба си метално човече, толкова малко, че можеше да се побере в кибритена кутийка.
- Това е вълшебен робот - каза той на Случко. - Той може да изпълни всяко твое желание. Например да поиграе с теб на „Черен Петър“.
- А на топчета може ли?
- Може.
Случко взе роботчето и каза:
- Ей, Киби, може ли да поиграем на топчета?
Изведнъж роботчето започна да расте, стана голям колкото Случко и попита:
- Къде са топчетата?
Смаяният Случко извади топчета от джоба си. Киби излезе добър играч. Когато свършrха, той се смали и стана същото малко човече, побиращо се в кибритена кутийка, както преди.
- Харесва ли ти? - попита лелин Велин.
- Чудесен е. Все едно имам брат.
- Подарявам ти го, но запомни: той не може да прави нищо за себе си. Затова ти ще се грижиш за него.
От този ден Случко винаги носеше Киби в джоба си. С него играеха на какви ли не игри, а после роботчето прибираше всичко. Веднъж даже няколко момчета нападнаха Случко и как ли щеше да си изпати, ако не беше Киби в джоба му.
- Ти си ми най-добрият приятел – каза му Случко. - Искаш ли семки?
- Не ям семки.
- А бонбони?
- Не ям бонбони!
Киби нито огладняваше, нито ожадняваше. От време на време Случко го питаше:

- Имаш ли някакво желание?
- Да ме обичаш, както те обичам аз.
Постепенно Случко започна да го товари с нови работи: оправяше леглото му, подреждаше дрехите му, дори му връзваше маратонките.
Случко имаше стъклено топче, което много обичаше. Веднъж то се изтърколи и падна в канала на улицата , където се оттичаше дъждовната вода. Киби се промъкна през решетката и го извади, но се изцапа и Случко не го прибра в джоба си.
- Иди се измий – нареди му той.
- Ти трябва да ме измиеш – подсети го Киби.
- За какво си робот – да изпълняваш желанията ми. - Чешмичката е отсреща.
Минаха десет минути, минаха петнадесет. Киби не се връщаше. Случко го потърси около чешмичката. Нямаше го. Огледа наоколо – нямаше го. Върна се в къщи и там не го намери. Обади се на лелин Велин.
- Киби се загуби.
- Не се е загубил, върна се при мен.
- Защо?
- Не се ли сещаш?
- Не, той беше чудесен приятел. Влезе даже в канала да извади топчето ми.
- Да, но след това някой трябваше да го измие, защото той не може да прави нищо за себе си.
- Бях забравил – смути се Случко.
- Приятелят не бива да забравя.
Добре, лелин Велин, само ми върни Киби.
- За да си останеш готованко ли? Без него ще е по-добре. За да си намериш истински приятел.

Линг към тази приказка в Blog.bg:
.

Няма коментари: