петък, 11 септември 2009 г.

Попови лъжички


Ели много обичаше животните, но нейната майка не й позволяваше да гледа в апартамента нито куче, нито коте, нито хамстер. А Митко от съседния апартамент беше щастливец. Имаше аквариум с гупи. А през пролетта донесе в един буркан попови лъжички. В леген с вода сложи пръст и от едната страна направи бряг. Засади някакви тревички и пусна поповите лъжички. Един ден повика Ели да й се похвали.
- Когато станат жаби, ще излязат на брега.
- С какво ги храниш.
- В саксията с фикус има тревички. От тях късам.
- Значи ти вършиш две работи едновременно – плевиш фикуса и храниш поповите лъжички.
- Така съм аз – важно каза Митко.
- Ех, защо и на мен не ми позволяват да отглеждам животни... - въздъхна Ели.
- Мама каза, че хората от големите градове са се отчуждили от природата.
- Как така са се отчуждили?
-Живеят далече от нея, не я познават и се страхуват. Ние вкъщи сме природолюбители и често ходим на излети. А през другото време мама каза да опознавам природата, както мога.
- И като отглеждаш попови лъжички, ти смяташ, че опознаваш природата.
- Така казва мама. Да ти дам ли от тях?
Ели се страхуваше, че ще й се карат, но желанието й беше толкова голямо, че занесе три попови лъжички вкъщи. Сложи ги в продълговата пластмасова кутия и ги скри зад цветята на балкона. Докато беше още студено, поповите лъжички кротуваха на дъното, но щом напечеше слънцето, ставаха пъргави и лакоми. Гризяха листенца, трохички , храна за рибки, които децата им даваха.Балконите на Ели и Митко бяха един до друг и те често си говореха там. Един ден забелязаха отзад на коремчетата на поповите лъжички израстъчета. Скоро те пораснаха и се оформиха като жабешки крачета, които бяха съвсем неподвижни.
- Моите са като рибки с жабешки крачета – каза Ели.
- А моите като жабки с рибешки опашки – засмя се и Митко.
Скоро муцунките на поповите лъжички се изостриха, кожата им се изпъстри, опашката почти изчезна, и те заритаха с крачета. Това бяха вече истински жабки.
Напоследък само Ели поливаше цветята. Майка й беше много доволна, но реши да си разгледа и да се порадва на своята малка цветна градинка на балкона. Хрумна й да направи разместване на саксиите и разбира се видя жабките. Изпищя и изтича при мъжа си.
- Жаби, зад цветята има жаби.
-Балконът да не е локва, та да има жаби – засмя се таткото.
- Някой се подиграва с нас.
Таткото разгледа измайсторената локва от Ели, брега, засадените тревички...
- Никой не се подиграва, а нашата дъщеря е внесла част от природата у нас.
- Тази гнусотия?
- Не виждам нищо лошо в това. Детето е проследило превръщането на поповите лъжички в жабки.
- Вместо да решава задачи, жаби гледа. И ти я защитаваш! - упрекна го майката.
- Но тя не е зарязала и задачите, нали.
Точно в този момент дойде Ели. Видя разместените цветя, надникна при жабките. Във водата плуваха само две жабки.
- Какво сте направили с третата?
- Никой не ти е пипал жабите - тросна се майката.
Таткото се вгледа и видя жабката до една тревичка.
- Ето я. Излязла е на брега.
- Колко трудно се забелязва?
-Защото се слива с брега. Знаеш ли, Ели, жабите се хранят само с движещи се насекоми... Пусни ги в парка.
Ели отиде при Митко.
- Разбира се, че ще ги пуснем. Такъв беше и моят план – каза той и донесе буркан.
Прехвърлиха жабките и ги занесоха в парка, през който течеше малка рекичка. Пуснаха жабките във водата.
- Сега която иска да излиза. Тук ще намери и буболечки и червейчета...
-И комари – зарадва се Ели, защото мразеше комарите. - А ние каква ще правим сега?
- Катя от нашия клас живее в един блок до парка и е приучила една катеричка да идва на прозореца й. Да й отидем на гости да ни разкаже.
Двете деца радостно тръгнаха към Катя.

.
Линк към тази приказка в Blfg,bg:

2 коментара:

Любомир Николов каза...

Тук тези разкази-приказки са по-интересни !

hel каза...

Благодаря ти за визитата!
Много исках да ги събера на едно място! Тук е по-светло и охраво като Ейри.
Сърдечни среднощни поздрави!