понеделник, 21 септември 2009 г.

Заекът и таралежът



         

Заекът и таралежът решили да си направят къща. Зайовото семейство по цял ден правило къщата, а таралежовото – по цял ден се излежавало под едно дърво на сянка. Щом къщата била готова, зайците се настанили в едната половина на къщата, а таралежите – в другата. От едната страна на пътечката дворът бил на зайците, от другата – на таралежите. Заекът, зайката и зайчетата били много работливи. Направили си зеленчукова градина. Тарележът, таралежката и таралежчетата били мързеливи. В техния двор растели само тръни и бурени, а те самите били винаги намръщени и сърдити.
- Тези зайци непрекъснато работят нещо – копаят, садят, бутат колички – казала един ден таралежката на таралежът. Не мога да си почивам. Намразих ги вече.
- И аз ги намразих – съгласил се таралежът.
- Трябва да направим нещо да се махнат от тук.
- Ще крадем от техните зеленчуци. Те ще се ядосат и ще се махнат.
Така и направили – един ден открадвали зелка, друг - маруля или морков. Зайците никак не се ядосвали. Грижили се за градината и винаги имали пресни зеленчуци.
- Дразнят ме тези зайци – казала пак таралежката на таралежа. - Измисли нещо. Накарай ги да се махнат от тук.
- Ой, колко ми духа – казало едно таралежче.
Духало му от прозореца, защото било счупено стъклото, но нали таралежовото семейство било мързеливо, нямало кой да го поправи.
- Измислих – казал таралежът, повикал най-голямото таралежче и му наредил: - Щом зайците отидат на разходка, ще им счупиш стъклото. Нека им духа!
Така и направило таралежчето. Зайците се върнали от разходка, купили стъкло, поставили го на прозореца и весело продължили работата си.
- Глупав си ти, таралежко! С едни зайци не можеш да се справиш.
Мислил таралежът, мислил и измислил.
- Ще бутнем къщата. Тогава ще се отървем от тях.
- Как така? Нали и ние живеем в нея!
- Ти пък, таралежке! Най-важното е, че зайците ще останат без къща и ще се отървем от тях.
За пръв път таралежите се захванали за работа, но не за да направят нещо, а за да разрушат.
Дошли си зайците от разходка и видели, че къщата я няма. Запретнали ръкави. Направили нова къща, но... само за зайци. А таралежите останали без къща и понеже ги мързяло да си направят нова, до ден днешен живеят под открито небе.

Линк към тази публикация в blog.bg:

2 коментара:

Petya каза...

Хубава приказка! :)

hel каза...

Благодаря от сърце, Петя!